2027 , година на гнева . 
Защото, обяснявам ! Много хора вече коментираха това циклично търсене на спасител , популизма , демагогията . Дори ИИ се е включил да отговаря на подобни въпроси : 1. Популизъм БЕЗ демагогия (Възможен)
Класика в политиката е да търсиш виновник за проблемите извън текущата власт. Най-често в предишните управници, но най-лошо - в конкретни обществени прослойки.
Нищо различно под небето и с “прогресистите”. Вече започнаха да се поизтъркват общите приказки за първия виновник. С тази ярка особеност, че вече не се говори за Борисов и Пеевски - ефективно управлявали страната 2009-2021 г и след това 2024-2026 година. А за “предишните управляващи” (сред които е самият Радев (2021 и 2022-2023). Дуетът “Магнитски” реално подкрепя властта - един “мрън” към Радев не се е чул, откакто … напусна президенството.
Но с настъпването на бюджетното време - започна да се търси “виновника”, който ще плати парсата за “бюджетните дупки”. Без да има някакво съмнение - това ще е средната класа в частния сектор, която масово гласува за ПП и ДБ. И вече се подготвя вдигане на осигуровките, които мажоритарно се плащат от нея. Защото държавните чиновници не се осигуряват (по-скоро ние, данъкоплатците ги осигуряваме), а сивият сектор и олигархията крият или минимизират дължимите данъци и осигуровки.
Няма откъде другаде.
Защото властта трябва или да направи сериозни съкращения в администрацията, които веднага срещнаха ожесточен отпор; или ефективна съдебна реформа, с която да удари олигархията - голяма част, от която финансира победата на Радев.
И така, при тези неизбежни ограничения - в кошчето ще отидат и обещаните икономически реформи за производства с висока добавена стойност. Защото тя се създава именно от високообразованата част от нашето общество, която надали ще бъде съгласна да финансира олигархия и чиновници.
Това ще е причината и за залеза на Радев - провала в борбата с корупцията. Просто защото никой от тези, които са в обкръжението му не може да добавя, а знае само да отнема стойност. Най-лесно - от средната класа в частния сектор.
Това е пропуснал Иван Костов в своя добър анализ на корупцията - виж линк в коментари.
Накратко: докато не чуете за въвеждане на електронно, т.е. прозрачно управление с минимален брой чиновници и възможност за контрол от избирателя върху финансите на държавата - корупцията ще прави политиката просто бизнес за лесни пари за хората, които няма как по друг начин да ги изкарват.
Апропо - затова и още в ден 1 на това правителство бяха спрени сайтовете на доброволци за проследяване на катастрофите и пътищата в ремонт. Ами оттам личат най-големите финансови потоци към клептокрацията.
Това се случва, когато даден политик искрено защитава интересите на „обикновения народ“ срещу корумпирания елит, без да използва лъжи, манипулации или фалшиви обещания.
- Как изглежда: Лидерът посочва реални, съществуващи проблеми (например: огромно икономическо неравенство, картели или корупция в съдебната система). Той не лъже за фактите и предлага легитимни, макар и радикални реформи в полза на мнозинството.
- Пример: Историческият „ляв популизъм“ или движения за граждански права. Политици, които се борят срещу монополите и вярват искрено, че властта трябва да се върне у хората, без да прибягват до измами.
- 2. Демагогия БЕЗ популизъм (Възможен и много чест)Това се случва, когато политици от традиционния елит (статуквото) използват лъжи, ласкателства и извъртане на истината, за да запазят властта си, без изобщо да се представят за "хора от народа".
- Как изглежда: Технократи, царе, диктатори или дългогодишни управляващи, които нямат претенцията да са част от масите. Те използват сложен език, статистика (често манипулирана) и обещават „стабилност“ и „прогрес“, за да успокоят обществото и да прикрият собствените си провали.
- Пример: Тоталитарни лидери или корумпирани бюрократи. Те не казват „ние, народът, срещу елита“ (тъй като те самите са елитът), но редовно демагогстват, че икономиката цъфти или че външен враг е виновен за кризата.
Религиите и идеологиите служат за демагогия и популизъм .
Няма коментари:
Публикуване на коментар